Будизмът и науката в основните традиции: Внимателен поглед върху това, което действително е документирано

Изображение на Шакямуни върху лотосов трон, заобиколен от буди и учители — Илюстрация. Буда Шакямуни като „Повелител на муни“. Гуге, XVII век. Западен Тибет, Гуге, средата на XVII век. Живопис върху плат, експонат 2008.647. Репродукция от програмата Met Open Access; размерът е променен и е приложена JPEG компресия, като композицията е запазена.Unknown artist; The Metropolitan Museum of Art · CC0 1.0 / Public domain · Източник и оригинал

Обхват и метод: Какво този обзор може и не може да каже

Будизмът често се описва в популярната литература като необикновено съвместим с науката, понякога дори като наука за ума. Тази статия оценява това твърдение чрез подбрани източници, вместо да го приема за установен факт. Будистките традиции се различават по текстове, институции и начини на отнасяне към емпиричните твърдения. Някои източници документират сътрудничество в научното образование или публичния диалог; други обясняват доктрина, без да обсъждат съвременните изследвания. Този дълъг материал разглежда подбрани, документирани срещи между основните будистки традиции и науката и отбелязва къде разгледаните тук източници не установяват по-широка позиция.

Обзорът по-долу разчита единствено на първични или институционални източници, които можаха да бъдат проверени: преводи на сутри, официални страници на школи, описания на университетски програми и изявления на идентифицируеми водачи. Там, където разгледаните тук източници не установяват позиция на цялата традиция по отношение на науката, тази статия го казва, вместо да гадае. Две граници остават видими през цялото време: участието в програма не е официална доктринална позиция, а научното изследване на медитацията не е проверка на прераждането или кармата. Читателите заслужават да знаят кои твърдения са документирани, кои са правдоподобна интерпретация и кои просто отсъстват в документите.

Тхеравада: Калама Сута и нейните погрешни прочити

Един от често цитираните текстове в тези дискусии е Калама Сута, в която Буда съветва каламите да не приемат учения само въз основа на традиция, писание, слухове или авторитета на учител, а да ги изпитват в опита и да наблюдават резултатите им ^[1]. Популярните преразкази понякога представят това като древно одобрение на съвременния научен метод. Не е така. Сутрата се отнася до това как човек трябва да оценява твърдения за поведение и духовна практика, а нейното изпитване е лично и етично, а не експериментално. Да се третира като лабораторна харта означава погрешен прочит на текста.

Контекстуалният анализ на Бхикху Бодхи за Калама Сута прави подобна констатация: беседата е отправена към конкретна аудитория, оказала се между съпернещи се учители, а нейният съвет действа в рамките на будистката рамка на практиката, а не извън нея ^[2]. Междувременно институционалната ангажираност с науката в света на Тхеравада е реална, но конкретна. Международният колеж за будистки изследвания към Университета Махачулалонгкорнраджавиджая изброява „Будизъм и съвременни науки“ като задължителна дисциплина в магистърската си програма ^[3], а докторската му програма включва семинар по будистка интеграция и съвременни науки ^[4]. Това е учебен план на една институция — свидетелство за интерес, а не позиция на всяка общност на Тхеравада.

Тибетски традиции: науката в манастирското образование

Добре документиран мост между будисткото образование и съвременната наука е Инициативата Емори–Тибет за наука. Нейният преглед описва програма, разработена с тибетски будистки институции от четирите основни тибетски школи — Гелуг, Сакя, Нингма и Кагю — заедно с Бьон, която инициативата изброява отделно. Инициативата проведе пилотна фаза от 2008 до 2013 г., внасяйки съвременно научно образование в манастирска среда ^[5]. Програмата документира участие в научно образование. Тя сама по себе си не установява официалната доктринална позиция на всяка школа по отношение на дадена научна теория.

Далай Лама е заявил лична позиция с необикновена яснота: там, където будистките космологични твърдения, наследени от древни индийски текстове, се противоречат на емпиричните данни, той смята, че будисткият възглед трябва да бъде преразгледан, като разграничава емпиричните аспекти на практиката от философските и метафизичните предположения ^[6]. Важат две предупреждения. Това е формулирана позиция на един водач, влиятелна, но не задължителна за всяка тибетска линия. Тази статия не третира това изявление като емпирична проверка на прераждането или кармата. Точността за това кой какво е казал тук има значение повече, отколкото където и да било.

Дзен: документирани диалози, недокументирани доктрини

Два документирани примера идват от конкретни дзен общности, а не от изявления на цели школи. Дзен център „Упая“ беше домакин на дългогодишен научен диалог, известен като Zen Brain, по-късно продължен като Симпозиум „Варела“, който събра практикуващи съзерцателни традиции и изследователи в устойчив разговор ^[7]. Отделно, Plum Village съобщава за откриването на Център „Тик Нят Хан“ за майндфълнес в общественото здраве в Харвард ^[8], което отразява как практиките на майндфълнес, вкоренени в тази традиция, влязоха в академичната среда на общественото здравеопазване. Това са идентифицируеми инициативи и доклади, а не заявления на всяка дзен линия. Техният заявен научен интерес засяга майндфълнес или съзерцателна практика; нито един от източниците не потвърждава будистки метафизични твърдения.

Отвъд тези наименувани инициативи документите оскъдват бързо. Подбраните източници не установяват позиция на цялата традиция за Сото или Риндзай в Япония, китайския Чан или корейския Сон. Това отсъствие не трябва да се запълва с предположения. Отделни дзен учители често пишат за науката, а лабораториите изследват дзен медитацията, но книга на учител или статия по невронаука не е позиция на линията. Честното резюме е, че отношението на Дзен към науката е видимо в програми и диалози, докато формалната му институционална позиция, ако въобще съществува, не е документирана тук.

Чистата земя: документи, съсредоточени другаде

Традициите на Чистата земя илюстрират колко неравномерен може да бъде публичният документ. Деноминацията Джодо Шиншу Хонганджи-ха публикува официални учебни материали на английски език, обясняващи Буда Амида, нэмбуцу и доверчивото сърце в центъра на традицията на Шинран ^[9]. Тези страници са доктринални изложения; те не съдържат позиция на цялата школа по отношение на науката и не бива такава да се извлича от мълчанието им. Страницата подкрепя описание на учението на Хонганджи-ха, а не извод за приоритетите на всички будисти от Чистата земя. Читател, който търси научна политика на тази конкретна страница, няма да намери такава.

Джодо-шу, отделната линия, която възвежда началото си от Хонен, по подобен начин поддържа официални страници, посветени на живота и учението на основателя ^[10]. Отново материалът е биографичен и доктринален, без да се предлага общо изявление за науката. Това отсъствие в биографична страница не може да се третира като враждебност или безразличие към науката. Тези две официални страници следователно подкрепят разграничението между Джодо-шу и Джодо Шиншу и описват техните учения или история. Всяко по-широко твърдение за позицията на будизма на Чистата земя към науката би трябвало да идва от източници извън тези официални страници — а тази статия не прави такова твърдение.

Ничирен: езикът на доказателството, използван по различен начин

Традициите на Ничирен повдигат различен аналитичен проблем: вътрешни критерии, които звучат емпирично, но функционират религиозно. Учебните материали на Сока Гакай описват три доказателства за оценяване на будисткото учение — документално, теоретично и действително доказателство, като последното означава, че практиката трябва да дава наблюдаеми резултати в живота на отделния човек и в обществото ^[11]. Тази рамка кани практикуващите да търсят доказателства, но описаните доказателства са религиозни и практически, а не експериментален протокол. Действителното доказателство в този контекст не е клинично изпитване, не е рецензиране и не е измервателен протокол. То е критерий, вътрешен за вярата, а четенето му като наука изплесква това, което то действително твърди.

Също толкова важно е да не се обобщава от една организация. Сока Гакай е голямо мирянско движение в рамките на пространството на Ничирен, а публикуваните ѝ учебни материали представляват нейното собствено осмисляне; те не говорят от името на всяка школа или храмова линия на Ничирен. За тази статия не беше идентифицирана проверена позиция на цялата школа Ничирен по отношение на науката. Онова, което трите доказателства наистина демонстрират, е, че езикът на доказателството циркулира вътре в религиозните традиции със значения, различни от научната употреба. Признаването на тази разлика защитава и двете страни: науката не се мобилизира, за да утвърждава вярата, а вярата не се осмива като неуспяла наука.

Тендай и Шингон: доктринални страници, доказателствени празноти

Тендай, японската школа, произлизаща от китайската традиция Тянтай, поддържа официални страници на английски език, представящи нейната доктрина, включително учения, свързани с Лотосовата сутра ^[12]. Тези материали са доктринални и исторически. Разгледаната тук страница не засяга съвременната наука. Каквито и възгледи да имат отделни учени от Тендай за науката, този източник не установява позиция на цялата школа.

За Шингон наличната база от източници е по-оскъдна. Официалната прегледна страница на ордена беше недостъпна към момента на проверката, затова тук не се прави твърдение за съдържанието ѝ и нищо конкретно не трябва да ѝ се приписва. Това си струва да се каже ясно, защото илюстрира дисциплината, която тази статия препоръчва: когато един източник не може да бъде прочетен, той не може и да бъде цитиран. За целите на този обзор позицията на Шингон по отношение на съвременната наука остава неустановена. Това е празнина в доказателствата, а не доказателство за ангажираност или опозиция.

Заключение: неравномерна картина и четири въпроса на читателя

В тези основни традиции — не във всяка школа, и това разграничение има значение — се очертава модел. Документираната ангажираност с науката е реална, но локализирана: учебен план на тайландски университет, манастирска научна инициатива с датирана пилотна фаза, наименуван симпозиум, център за майндфълнес. Тази ограничена извадка установява малко широки доктринални позиции по отношение на науката. Една изрична позиция е формулирана от влиятелен водач, говорещ лично. Конкретните официални страници, разгледани за няколко други школи, не заявяват позиция по темата. Популярният образ на будизма като еднакво благоприятно настроен към науката свива тази неравномерна картина в лозунг, а точно от това свиване започва дезинформацията.

Четири практически въпроса помагат на всеки читател да оцени следващото твърдение, което срещне. Кой говори от името на кого — водач, програма или цяла линия? Какво точно е било измерено — намаляване на стреса или нещо метафизично? Твърдението отнася ли се до наблюдаема практика или до метафизична доктрина? Изследването на конкретна практика само по себе си не установява метафизичните твърдения на дадена традиция. И върху какво се опира твърдението — върху повтаряем изследователски метод, описание на програма, анекдот или цитат? Реалните срещи на будизма с науката са достатъчно интересни и без преувеличения. Документираните инициативи трябва да се описват в действителния им институционален мащаб; празнините в разгледаните източници трябва да останат отворени за бъдещи изследвания.